СОФИЙСКИ АРСЕНАЛ – МУЗЕЙ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
представя
Аделина Попнеделева
Боряна Росса
Любен Фързулев
Людмил Лазаров
RASSIM®
Сашо Стоицов
Станислав Памукчиев
изложба живопис
от проекта „Автобиография”
куратор: Надежда Джакова
Изложбата е продължение на серията самостоятелни представяния на български художници от проекта „Автобиография” на музея. Тя разширява фокуса върху отделните творци, като ги включва в общия контекст на музейното пространство.
Седемте автори и най-новите им творби са обединени от различията в подхода при създаването на живопис днес. Изследвани са специфични творчески търсения, които предлагат художествени модели извън традиционното схващане за медията живопис. Освен начертаните посоки на развитие се открояват ясни позиции на отделните художници в съвременната арт среда.
При РАССИМ живописта е средство за архивиране. Пърформанс, заснет през 1999 г., се прехвърля на нов носител. Сега авторът използва боята и платното, за да нарисува избран кадър: "По този начин съхранявам своите идеи за бъдещето".
За разлика от предметния мотив на една картина, който се намира в някакво повече или по-малко комплексно, повече или по-малко осмислено отношение към реалния контекст, абстрактната живопис на Людмил Лазаров изненадва със своята конкретика. „Въпреки изключително пастьозното нанасяне на боята, което превръща основата на картината в триизмерен обект, би могло да се говори дори за прозрачност. И по-точно не във физически, а в онтологичен смисъл: прозрачността на един обект, който показва всичко от себе си и е напълно уловим” (д-р Емануел Мир).
Станислав Памукчиев експериментира с материята, с границите на живописта, с идеята за материалност-времевост. Изградени от пепел, въглен, пръст, сено, метал, картините му атакуват нашата сетивност, усещането ни за време и пространство. Преминавайки през идеята за изначално, първородно и архаично, те излизат извън семантично-времевия контекст, за да ни подействат чисто емоционално.
Сашо Стоицов извършва механично пренасяне на материали, наслагвайки нови значения и смисли. Върху равното платно той рисува прави линии боя, които не биха били нищо повече от декоративен елемент, ако неочаквано не са притиснати от "мокра кърпа за чистене". В тази "абстрактна колаборация" художникът открива "характерната обоснованост" на своята живопис.
Боряна Росса включва „обогатената реалност”, която е повод за разговор върху темите, свързани с женското начало, догмите, налагани в обществото, а и дори в изкуството като „женското пипане” в живописта. Видеодокументация на пърформанса „Витрувианско тяло” разширява темата за канона в изкуството и неговото преодоляване.
Аделина Попнеделева разказва със средствата на живописта лична история от своето детство. Документ за развода на нейните родители е избродиран върху платно като символ на промяната. Ровенето в старите снимки и документи предизвиква и асоциациите на художничката с вълшебните приказки. "Малката червена шапчица", "Спящата красавица", "Малката русалка" очертават големите надежди за щастие и любов, съпътствани с преодоляване на чувството за вина, предопределено от родителите ни.
Любен Фързулев (Любен Костов) известен с големите дървени машини, които през годините създава предимно за публичното пространство – „Дървена машина за рисуване” от 1988 г., сега сменя движещата се дървена платформа с картинен обект. Привнесен в музейното пространство, той променя и своите функции от ангажиращи зрителя в социално игрово движение в едно предимно естетическо въздействие.
Изложбата продължава до 2 септември 2018 г.